Програмиране в Интернет - теория - 2/10

3) ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФУНКЦИИ

1. Какво е функция.
Функцията е малък скрипт, който се намира в рамките на по-голям скрипт. Нейното предназначение е да изпълнява едно или последователност от няколко действия. Напр. една функция може да изписва текстов ред в браузъра или да изчислява числова стойност и да връща тази стойност към главния скрипт.
2. Структуриране на функциите.
Една функция трябва да се декларира заедно със своето име и кода, който съдържа. Във функцията може да се импортира една или повече променливи, които се наричат параметри. Може да се върне стойност от функцията към основния скрипт с помощта на конструкция за връщане на стойност
а) Деклариране на функция.
За да се декларира функция най-напред се пише запазената дума function, следвана от името на функцията и две скоби. Ако функцията използва параметри, те се описват в скобите; а ако не използва – скобите остават празни. След тях не се поставя точка и запетая.
б) Дефиниране съдържанието на функция.
Кодът на функцията се загражда с фигурни скоби. Добре е за по-голяма прегледност всяка скоба да е на нов ред.

Пример:
function maxnumber ( )
{
………
}

в) Именуване на функциите.
Важат същите правила както при имената на променливите. Добре е имената да са смислени.
г) Добавяне на параметри към функции.
Параметрите на функциите представляват променливи в рамките на функцията. Записват се в скобите след имено на функцията без да се използва запазената дума var и между отделните параметри, ако са повече от един, се поставя запетая. Може функцията въобще да няма параметри.
д) Конструкции за връщане на резултат.
Поставя се като последен ред на функцията, преди затварящата фигурна скоба. Състои се от запазената дума return, името на променливата, чиято стойност се връща към главния скрипт и точка и запетая.

Пример:
function maxnumber ( )
{
………
return max;
}

3. Обръщение към функция.
Обръщението към функция става чрез изписване на името й, скоби
(с или без параметри) и точка и запетая. Функция може да се извика както в BODY секцията, така и в HEAD секцията на страницата. Може да се извика функция от друга функция. Преди да се извърши обръщение към функцията, тя трябва да бъде дефинирана. Затова обикновено дефинирането на функциите става в HEAD секцията на страницата.
а) Метод window.alert
С метода window.alert може да се извежда прозорец за предупреждение, като текстът на предупреждението се поставя в скоби и кавички. Ето един пример за извеждане чрез функция на предупреждение преди зареждането на страница (за да е преди зареждането на страницата функцията се поставя в HEAD секцията):

Пример:
<HTML>
<HEAD>
<TITLE> Функции </TITLE>
<SCRIPT language="JavaScript">

</SCRIPT>
</HEAD>
<BODY BGCOLOR="#0aaaFA">
</BODY>
</HTML>

б) Извикване на функция с параметри.
- Глобални променливи – това са променливите, които се дефинират извън функция и стойностите им могат да бъдат променяни на произволно място в скрипта – в или извън функция.
- Локални променливи – това са променливите, които се дефинират във функция и могат да бъдат използвани само от тази функция. Тe трябва да се декларират във функцията с помощта на служебната дума var. Като параметър на функция може да се използва не само стойност, но и променлива. Тя се поставя в скобите и при обръщението към функцията нейната стойност се присвоява на локална променлива за функцията и се работи с нея.

Пример:
<SCRIPT language="JavaScript">

</SCRIPT>

в) Извикване на функции с конструкции за връщане на стойност.
Общият вид е:
var име_на_променлива=име_на_функция ( );
По този начин променливата получава стойността върната от функцията и може да я използва но-късно в скрипта. Но за тази цел функцията завършва с return (име_на_променлива) и в скобите се записва променливата, чиято стойност се връща.

Пример:
<SCRIPT language="JavaScript">

</SCRIPT>

<< Предходна Следваща >>