Компютърни мрежи - теория - 1/5
1. Що е локална мрежа.
Локална компютърна мрежа (LAN – LOCAL AREA NETWORK) образуват два или повече компютъра, които са свързани помежду си с помощта на някакво физическо средство (коаксиален кабел, кабел с усукани двойки проводници и др.). Свързаните по този начин компютри могат да обменят своите данни и да използват общи периферни устройства, като скоростта при на преноса на данни е обисновенно висока, поне 1 MB/сек. Свързаните компютри са разположени върху ограничена площ, например в рамките на един етаж.
Свързаните в мрежа компютри (мрежови възли или мрежови станции) можем да разделим на две групи според тяхната локална мрежа: работни станции (workstation) и облужващи станции за които се използува английското наименование сървер (server).
Сърверът е компютър, който предлага на другите включени в мрежата компютри някои свои услуги и периферни устройства, като по този начин се осигурява функционирането на мрежата като такава. Наличието и дейността на сърверите е абсолютно необходимо условие за работата на мрежата. Сърверите могат да бъдат специализирани в извършването на отделни дейности и услуги. В една мрежа освен така наречените file servers (файлови сървери), които предлагат на останалите станции от мрежата свои твърди дискове (бързи и с голям капацитет), може да има и:
Print servers (печатни сървери), които предлагат свързаните към тях принтери – обикновено висококачествени, скъпи и с голямо бързодействие;
Mail servers (пощенски сървери), служещи за посредници на електроннта поща;
Data base servers (сървери за база данни), които позволяват на потребителите достъп до общи бази данни и се грижат за поддържането на тези бази данни.
2. Типове локални мрежи.
Основните типове локални мрежи се различават по това, какви права имат свързаните в мрежата компютри и по кой начин ги получават.
Разделяме локалните компютърни мрежи на:
• мрежи от тип client – server
• мрежи от тип peer – to – peer (с равноправен достъп)
• комбинирани между двата типа
В случаи на мрежи от типа клиент – сервер един от компютрите се използва за сървер и той определя правата за достъп до другите участници в мрежата при подадена заявка от всеки един компютър-клиент (работна станция). Типичен представител на този тип мрежи е мрежовата система NetWare на фирмата Novell.
Мрежите от типа peer – to – peer (в превод равен с равен) са характерни с това, че вскички свързани в мрежата компютри са “равностойни” или казано по друг начин могат да работят едновременно и като работни станции и като сървери.
При комбинираните мрежи една обособена част от мрежовите устройства, образуващи работна група, образуват мрежа с равноправен достъп, в която ресурсите се споделят между тях, без да се ангажира сървъра. Същевременно, същите компютри са свързани и към сървър, който е част от мрежа тип клиент-сървър.
Посочените типове мрежи имат своите предимства и недостатъци. Например случая с мрежата клиент – сървер, предимството е опростеното управление на мрежовите данни. В този случай по – голямата част от тях са съсредоточени на едно място – компютъра, който служи за сървер. Системата на защита на данните и на цялата мрежа като такава е също опростена. Недостатък е това, че каквато и повреда да се случи в сървера, моментално е застрашена дейността на цялата мрежа.
Основното предимство при изграждане на мрежите от типа peer– to – peer е, че при тях практически може да се използват всички компютри, които досега са работили самостоятелно. Първата инвестиция в такъв тип мрежа обикновено е по-ниска, отколкото в мрежа клиент - сървер, където възможностите на закупените по-рано компютри се използуват много ограничено. Допълнителна изгода са и по-ниските изисквания към техническото осигуряване на сървера що се отнася до паметта, големината и скоростта на твърдите дискове (това се отразява върху скоростта на цялата система, която обикновено при системите peer – to – peer е по – ниска).