Програмиране в Интернет - теория - 1/10

1) ВЪВЕДЕНИЕ В JAVASCRIPT

1. Какво е JavaScript?
JavaScript прави Web страницата по-динамична и привлекателна. Позволява на страницата да реагира на действията на посетителите, дава възможност за използване на специални ефекти (визуални и др.). JavaScript не се нуждае от компилатор (за разлика от Java) и е по-снизходителен в някои области като синтаксиса.
JavaScript е обектно-базиран скриптов език от страна на клиента, който се използва, за да се направят по-динамични Web страници.
- обектно-базиран означава, че могат да се използват елементи като обекти;
- от страна на клиента означава, че JavaScript се изпълнява от софтуера, който използва посетителя, а не Web сървъра на сайта, обслужващ тази страница;
- скриптов език означава, че не изисква компилиране преди изпълнение.
2. Поставяне на JavaScript в HTML файл.
Използва се тагът <SCRIPT >(</SCRIPT>) със следните атрибути:
- language – определя скриптовия език;

За скриване на JavaScript кода при по-стари браузъри между отварящата и затварящата част на тага <SCRIPT> се поставят HTML коментари. Двете наклонени черти пред затварящия HTML коментар са кодът за JavaScript коментар. Поставя се, защото JavaScript знае, че трябва да игнорира отварящия HTML коментар, но не и затварящия.
- src – извикване на външни скриптове (текстови файлове, съдържащи само JavaScript код и с разширение .js).

3. Метод document.write.
Това е функция, която изписва текстов низ в документ. Низът се поставя в кавички и скоби. Знакът “;” обозначава края на JavaScript конструкция. (Вж. първия пример).
4. Коментари в JavaScript.
Едноредови коментари се записват след обозначението “//”.
Многоредове коментари се записват между обозначенията “/*” и “*/”.
5. Създаване на външен JavaScript файл.
1) Създава се нов документ само с кода на JavaScript;
2) Документът се записва с разширение .js;
3) Създава се HTML документ с атрибут src=“… .js” в тага <SCRIPT>;
4) HTML документът се записва с разширение .html.

------------------------------

2) ПРОМЕНЛИВИ

1. Променлива – представлява или съдържа стойност.
а) деклариране на променливи:
var име_на_променлива;
б) присвояване на стойности на променливи
Става чрез знака “=”. Може да се декларира променлива и да й се присвои стойност на един ред:
var име_на_променлива=стойност;
Всяко ново присвояване на стойност на променлива се записва на нов ред. Допустимо е при някои версии да се изпускат “var” или “;”, но за по-сигурно е добре да се изписват.
2. Правила за именуване на променливите:
- JavaScript променливите са чувствителни към регистъра (т. е. има значение дали се пишат главни или малки букви. Напр. abc, ABC, Abc, AbC са различни променливи.);
- Името на променлива може да съдържа латинска буква, цифра или долно тире, като не може да започва с цифра;
- Името не може да съвпада със запазена дума в JavaScript.
3. Типове променливи.
а) числа
Може да се работи с числа, представени в обикновен или експоненциален вид:
var suma=-34.15;
var resultat=4.5e5; (4.5e5=4,52.105=452000)
б) низове (последователност от букви, цифри, символи, интервали...)
var име_на_променлива=”текстов низ”
var text=”информатика”
var text=’информатика’
Може да се използват кавички и апострофи, но трябва от двете страни на низа символът да е един и същ. JavaScript низовете са чувствителни към регистъра (напр. “информатика” и “ Информатика” са два различни низа).
За някои символи се използва специален код, който започва със знака “\”:
Наклонена черта - \\
Изтрива един символ назад - \b
Нова страница - \f
Нов ред - \n
Табулация - \t
Нов ред в JavaScript влияе само на външния вид на кода, не и на извежданото от браузъра. Ако искаме при извеждане в браузъра даден текст да е на нов ред се използва тагът <BR>. Ако даден низ е ограден с кавички и искаме като част от низа да изведем кавички, то пред тях се поставя знакът “\”. Същото важи и когато при низ, ограден с апострофи искаме да изведем апострофи. За форматиране на текста в страницата се използват познатите HTML тагове, които могат да се поставят в скобите след document.write и да са част от заграден с кавички текст.
в) булеви стойности
Булевата променлива може да приема две стойности: true (истина) и false (лъжа). True и false се използват без да се ограждат с кавички. Вместо true може да се използва стойността 1, а вместо false – 0.
var m=true;
г) null
С null се бележи, че променливата няма стойност. Това не е интервал, нито нула, а просто нищо.
4. Използване на променливите в скриптове.
При използването си променливата не се нуждае от кавички. Ако стойността й се извежда с някакъв текст, то този текст се огражда в кавички, а между текста и променливата се поставя знакът “+”. Ако искаме преди или след стойността на променливата да има интервали, то те се поставят в текста с кавичките.

Следваща >>