Дънна платка
Откакто са създадени микрокомпютрите през 1974 г., обикновено голяма част от основната електроника е интегрирана върху обща печатна платка, наречена дънна или по-кратко дъно. Дънната платка (Motherboard) съдържа чипове като CPU, RAM, ROM-ВIOS, CHIPSET, слотове за разширение, входно-изходни портове и др.
Компоненти на дънната платка
1) Процесор (CPU) - процесорът лесно се открива, тъй като той е надписан с фирмения знак на фирмата производител. За IBM съвместимите компютри, това са процесорите на фирмите INTEL, AMD, CYRIX. По-старите процесори се поставят в цокъл, като повечето процесори на INТEL са в PGA корпуси.
2) Памет - RAM паметта при по-старите компютри е под формата на малки чипове, подредени в редици и поставени в цокли тип DIP. При новите модели паметта е под формата на SIMM - 30 или 72 пинови или DIММ - 168 пинови модули (Single/Dual In-line Memory Modules). Те представляват малки платки с ред контакти по единия ръб. При DIММ модулите, за разлика от SIMM, RAM чиповeте са монтирани от двете страни на модула и се използват два набора от контакти - по един от всяка страна на платката.
3) Памет - ROM. ROM-ВIOS обикновено представлява по-голям чип или два чипа в цокли, като най-често има поставен етикет с номер на версията на софтуера и фирмата производител. Най-известните фирми производителки на ВIOS са AMI, АWARD, Phoenix. При по-новите системи ROM чиповете не са поставени в цокли, тъй като представляват Flash памет и не се нуждаят от физическа смяна - новите версии на програмите от BIOS-a се зареждат директно.
4) Слотове за разширение - те представляват сравнително дълги и тесни електрически съединители. В съвременните дънни платки могат да се видят ISA, AGP, РСI, PCI Express слотове. В слотовете за разширение се поставят разширителни карти, или още се наричат адаптери.
5) Адаптерни платки. Адаптерните платки (известни още като платки за разширение) са допълнителни платки, които се инсталират в специално конструирани цокли (слотове) върху дънната платка. Те се монтират, за да осигурят допълнителни възможности, липсващи в дънната платка. Архитектурата на адаптерните платки се определя от архитектурата на персоналния компютър: ISA, EISA, РСI и т.н.
6) CHIPSET - Чипсет е набор от 1 - 5 чипа, които включват важни функции на компютърната система: контролер на локалната шина, кеш контролер, DMA контролер, таймер с програмируеми интервали и т. н.
7) CMOS батерия - CMOS RАМ паметта (256КВ) съхранява информацията на програмата ВIOS-Setup. За запазване на данните в тази памет е необходимо допълнително захранване за чипа, за което се използва акумулатор или батерия. В новите дънни платки се монтират схеми с вградени батерии, които гарантират запазването на информацията поне за 10 години.
8) Интерфейс за съхраняващи устройства - Компютрите се нуждаят от начин, по който да съхраняват огромното количество информация и програми, с които работят всеки ден. Хранилището на тази информация са съхраняващите устройства. Интерфейсът за съхраняващите устройства свързва запомнящите устройства с останалата част от системата. В модерните РС-та два или повече интерфейса могат да бъдат интегрирани на дънната платка. Те включват връзки към флопи-дисковите устройства, твърди дискове и CD-ROM устройства.
9) Конектори за входно-изходни устройства
а) D-образен конектор. D-образният конектор се среща в две разновидности - мъжки и женски. Освен това се различава по броя на пиновете - DB9, DB15, DB25. Използва се при серийния, паралелния порт, за видеоадаптерите, за мрежови интерфейс. Серийният порт – СОМ1 – се свързва към 9-пинов мъжки тип конектор. Паралелният порт се свързва към 25-пинов женски конектор. Видеоадаптерите се свързват с 15-пинов женски конектор, като пиновете са подредени в три реда.
б) Съвременните дъна притежават два или повече USB конектора (Universal Serial Bus) - Това е друг вид правоъгълен конектор с език вътре в него.
в) За свързване на клавиатурата и мишката се използват два Mini DIN конектора тип PS/2.
10) Обслужващи елементи - Въпреки, че микропроцесорът е сърцето на компютъра, той сам по себе си не е компютър. Микропроцесорът изисква допълнителни елементи, за да работи: тактови генератори, контролер и конвертори на сигнали. Всеки от тези поддържащи елементи има свой начин на въздействие върху програмите и това помага да бъде определено как работи компютърът.
Дънната платка осигурява връзката между процесора и другите компоненти чрез шините. Шините действат като магистрала за данни, давайки възможност на порциите данни да бъдат изпращани от една точка към друга вътре в компютъра. Най-важна от всички шини е тази, която свързва процесора с паметта. Тази шина се нарича системна или предна шина (System bus). Системната шина е главният механизъм за придвижване на данни към различните части на компютъра. Тя свързва микропроцесора с оперативната памет, както и с другите шини, а те от своя страна, се свързват към различни входни и изходни устройства, прикрепени към компютъра.
Освен системната шина се използват и други шини, които спомагат периферните устройства като твърд диск, видео и звукова карта да "общуват" с процесора и останалата част на компютъра. Най-често срещаните от тях са следните типове шини :
- PCI (Peripheral connect interface) - интерфейс за свързване на периферни компоненти;
- АGР (Accelerated Graphics Port) - ускорен графичен порт за видеокарта;
- USB (Universal Serial Bus ) - универсална серийна шина;
- ISA (Industry Standard Architecture) - архитектура на промишлен стандарт;
- PCI Express – в по-новите дъна тя замени AGP шината. Основното й предимство е голямата скорост на трансфер на данните – от 2 Gbps при PCI Express 1.0 до 8 GT/s при PCI Express 3.0
Всяка от тези шини функционира със собствена скорост и общува с главната шина чрез така наречените "мостови чипове" (Bridging chips). Представете си възли на автомагистрала за влизане и излизане от нея. Те се наричат още схемен набор или споменатия вече Chipset. Схемните набори служат като "преводачи" между процеcopa и различни периферни шини на компютъра, като му позволяват да обменя данни с разширителните карти.
Схемният набор е този, който определя дали един компютър може или не да поддържа няколко процесора, какъв да е типът на паметта, стандартът за видеокарта или интерфейсът за твърд диск. Поради тази своя важна характеристика, схемните набори са важен отличителен белег между различните компютри. Типът на схемния набор е също една от основните отличителни характеристики между различните типове дънни платки.
Друг важен компонент на дънната платка, който има пряко отношение към процесора, както и към други системни компоненти, е BIOS (Basic Input Output System). BIOS е софтуерът, който е записан хардуерно на един чип, поставен на дънната платка на компютъра и поемащ управлението на компютъра, когато го включите. BIOS оказва влияние върху това какви типове централни процесори може да поддържа системата, както и типовете памет и другите периферни устройства като твърди дискове например. Може да се настройва начинът, по който работи софтуерът на BIOS. За да се направи това, трябва да се отвори една вградена обслужваща програма - BIOS Setup. Тя също се нарича CMOS (Complementary Metal Oxyde Semiconductor) и съхранява настройките на BIOS. Обикновено тази обслужваща програма е достъпна при включване на компютъра. Например появява се съобщение на екрана "Hold down the ESC key to enter Setup" (натиснете ESC, за да активирате програмата). При преносимите компютри BIOS има настройки за управление на електрозахранването и други функции, свързани с техните батерии.
Производители на дънни платки са: Asus, Gigabyte, Epox, MSI, Elitegroup, Abit, Soltek, Canyon, Asrock…