Локални мрежи и Интернет - теория - 2/5
2) ИНТЕРНЕТ – СЪЩНОСТ, ТЕХНИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ
1. Определение.
Интернет е световно информационно пространство, в което непрекъснато се придвижват данни от един компютър към друг.
2. История.
През 1957 г. Съветският съюз изпраща в орбита първия изкуствен спътник. В отговор през 1969 г. министерството на отбраната на САЩ разработва проект за мрежа за предаване на секретна информация. Така се появява мрежата ARPANet. Постепенно към нея се включват различни университети – най-напред от САЩ, а след това и от други страни. През 70-те години се създават и други мрежи, всяка от които работи самостоятелно. По-късно всички мрежи минават към протокола TCP/IP като средство за комуникация. ARPANet се разделя на гражданска и военна и така се слага началото на Интернет. За рождена дата на Интернет се счита 1. І. 1983 г.
В началото право на достъп до Интернет имат определени лица от правителството на САЩ, научни работници и компютърни специалисти. През 1986 г. за първи път се осигурява свободен достъп на всички до Интернет. През 1991 г. Интернет навлиза в бизнеса и търговските отношения, а основните доставчици на Интернет достъп формират мрежа, наречена CIX.
Интернет се управлява от т. нар. Интернет общество. Това е професионална нетърговска организация, която осигурява развитието на мрежата и разработва нови приложения и стандарти.
3. Достъп до Интернет.
Достъпът се осъществява чрез посредничеството на фирми, наречени доставчици на Интернет. За избора на достъп важно значение има скоростта на приемане и предаване на данните. Тя се измерва в битове за секунда – bit per second (bps или т. нар. бодове).
Видове достъп до Интернет:
1) Комутируем достъп (dial-up) – достъп чрез обикновен или клетъчен телефон с помощта на модем. Модемът е устройство, което преобразува цифровия сигнал на компютъра в аналогов и обратно. Модемите биват външни и вътрешни. Dial-up връзката е най-евтина, но и с най-ниска скорост (стандартно 28,8 Kbps, но често не достига повече от 3-4 Kbps).
2) ISDN (Ingrated Service Digital Network) – цифрова телефонна линия. Вместо да се преобразуват цифровите сигнали на компютъра в аналогови чрез модем, при технологията ISDN цифровите сигнали се предават директно по цифрова телефонна линия.
3) Наета линия – специално прекарана линия за предаване на данни между потребителя и доставчика. Тази връзка е постоянна и се използва от фирми, които обменят често големи количества информация.
4) ADSL (Asymmetric Digital Subscriber Line) – асиметрична цифрова абонатна линия. Това е високоскоростен достъп по телефонна линия (по-бърз от ISDN). Телефонната линия се “ъпгрейдва” и се свързва с компютъра чрез специалeн модем. Може да се използва една и съща линия за телефонни разговори и връзка с Интернет едновременно. Тази връзка е напълно независима от атмосферните условия, за разлика от останалите видове бърз достъп. Има главно един недостатък: разстоянието до телефонната централа трябва да е не по-голямо от 5 км.
5) Кабелен достъп – високоскоростен достъп по проводника на кабелната телевизия. Той е безпроблемен, удобен и бърз (може да бъде до 5 пъти по-бърз от ADSL). Недостатъците са основно два: лентата на пропускане е споделена и с други потребители (например съседите), така че при по-голямо натоварване скоростта може да падне. Освен това, се влияе от атмосферните условия и радиосмущения (но на практика това не е голям проблем).
6) Сателитен достъп – високоскоростен достъп чрез сателитна чиния. Сателитният достъп може да функционира почти навсякъде из те-риторията на страната, а не само в по-големите градове (както е при пове-чето видове високоскоростен достъп), но е скъп. Нуждае се от допъл-нителна телефонна линия, за да функционира и има известно фиксирано забавяне, което я прави доста проблемна за игри. Чувствителна е към атмосферни условия и може да бъде доста бавна на моменти.
7) Безжичен достъп (високоскоростен радиодостъп). Компютърът се свързва към двупосочна система на радиопредаване, подобна на тази при мобилните телефони. Така се осъществява връзката с централна базова станция, разположена наблизо. Този вид достъп е бърз, но е чувствителен към атмосферните условия и му е необходима пряка видимост към базовата станция.
4. Софтуер за работа с Интернет.
а) протокол TCP/IP (Transmission Control Protokol / Internet Protocol). Всеки протокол представлява формално множество от правила, които компютрите, свързани в мрежа използват.
б) браузър (browser)
Това е клиентска програма за придвижване в мрежата и претърсване на различни бази от данни. Най-използваните браузъри са: Internet Explorer, Netscape Navigator, Opera, Mozilla и др.
в) програми за работа с електронна поща: Outlook Express, Netscape Messenger, Eudora и др.
г) програми за комуникации в реално време: mIRC, ICQ (I Seek You – “търся те”)
…………………………………
5. Адреси в Интернет.
а) адреси на компютри:
- ІР-адрес – последователност от четири числа в интервала от 0 до 255, разделени с точки. Най-лявото число означава специфична мрежа в Интернет, а най-дясното число показва точно определен компютър в тази мрежа (напр. 207.46.230.219)
- име на област (домейн) – буквено изражение на цифровия ІР-адрес. Имената на области са разделени с точки, като най-голямата йерархична единица се поставя в най-десния край. Адресите на области имат вида: име на копмютър.второ ниво.първо ниво
В първо ниво се представя типа на организацията и/или държавата (bg – България, ru – Русия, us – САЩ, de – Германия, gov – правителствена организация, edu – образователна организация, com – търговска фирма, mil – военна организация, org – обществена организация, net – доставчик на Интернет услуги и др.). Второто ниво показва организацията, която притежава или оперира с мрежата, към която компютърът е прикрепен. То обикновено е името на фирмата или самата организация.
б) адреси за електронна поща
Те имат вида: потребителско име @ име на област
Първата част идентифицира абоната, като това може да е неговото име, фамилия, инициали или произволен текст. Втората част е адресът на компютъра, който ще получава съобщенията на абоната.
в) адреси на ресурси (URL-адреси). Те имат вида:
Интернет услуга://име на домейн/пълно име на файл
Интернет услуга – описва се протоколът, който трябва да се използва, за да се достигне ресурса (http, ftp, …). Име на домейн – мрежовото име на компютъра, на който се съхранява ресурсът. Пълно име на файл – целия път до файла и неговото име, като отделните директории се разделят помежду си със символа “/”.
6. Услуги в Интернет.
а) www (World Wide Web – “световна паяжина”)
В Интернет потребителите получават достъп до огромно количество информационни ресурси. Най-често те представляват сбор от свързани помежду си електронни документи, които се съхраняват на Web-сървъри. Отделните документи се наричат Web-страници, а група от тематично свързани Web-страници се нарича Web-сайт или само сайт. WWW дава достъп не само до сайтове и страници с библиотечна информация, но и с музика, филми, телевизионни и радиопредавания, произведения на визуалните изкуства и др.
б) електронна поща (e-mail)
Използва се за обмяна на съобщения и прикрепени към тях файлове. Тя се реализира чрез протоколите SMTP и РОР3.
в) файлов трансфер (File Transfer Protocol – ftp)
За тази услуга се използва протоколът FTP и позволява на потребителите да прехвърлят файлове от един компютър на друг в мрежата.
г) отдалечена сесия (Telnet)
Тази услуга използва протокола NTP и позволява установяване на връзка с отдалечен компютър и използване на неговите ресурси (процесор, дисково пространство, принтер и др.).
д) разговори в Интернет
Това е услуга, базирана на IRC (Internet Relay Chat), която дава възможност на потребителите да водят диалог в реално време. Директната връзка се осъществява във форум (chanels) или поединично (peep-to-peer).
е) дискусионни групи (Usenet)
Това е самостоятелна система, превърнала се в среда за дискусии и обмен на информация между хора с общи интереси, разделени по групи (т. нар. newsgroups). Обменът се реализира чрез протокола NNTP.
ж) факс съобщения – изпращането и получаването им чрез Интернет е много по-удобно и по-евтино в дравнение с традиционния начин.
з) гласова поща (voice mail) – предлага възможност за изпращане на съобщения, оставени от вашия глас, като услугата е по-евтина от традиционната.
и) видеоконференции – услуга, която позволявапровеждане на конференции, като се предават изображенията на участниците.
й) електронна търговия (e-commerce) – услуга за извършване на реклама и продажба на стоки и услуги чрез Интернет.
к) електронно банкиране – предоставя възможности за извършване на банкови операции по електронен път.
л) teleworking – предоставя възможности за работа от разстояние с помощта на глобалната мрежа.
……………………………